Носителката на наградата „Пулицър“ и говорител на церемонията по откриването на Франкфуртския панаир на книгата – 2026 Джил Лапор говори за опасния сблъсък между ИИ и демокрацията.

(интервю пред „Publishing Perspectives“, 7.10.2026)

Джил Лапор, всепризнат историк, автор и журналист от „Ню Йоркър“, произнесе силна и запомняща се реч при откриването на Франкфуртския панаир на книгата миналия месец. Тя беше поканена да го направи по повод последната си книга „Възход и падение на изкуствената държава“.

Главният редактор на „Publishing Perspectives“ Андрю Ричард Олбанийз разговаря с Лапор за състоянието на демокрацията в епохата на Тръмп и ИИ.

А.О. – Както изглежда, говорим за една напълно възможна конституционна криза в Америка и по света откак Тръмп се изкачи по златния асансьор през 2015. Днес, през 2026, налице ли е конституционна демокрация или вървим към криза?

Дж.Л. – Аз мисля, че бъдещето на конституционализма е под въпрос. Правните учени в САЩ говорят много по въпроса дали въобще е живо върховенството на закона, а това е неотделимо от ерозията на демокрацията. Мисля още, че бъдещето на демокрацията е застрашено от все по-големия „изкуствен“, т.е. технологичен елемент в държавния апарат. Затова и написах последната си книга. Виждам как либерално-демократичната държава се заменя с едно изкуствено образувание, от което ние не сме се съгласявали да бъдем управлявани. Хората започват да развиват отношение на мълчаливо приемане на факта, че това управление е неизбежно и се налага от увеличаващата се роля на машините в нашия живот, което е изключително опасно. А споровете дали чатботовете са надеждни или не, са просто отвличане на вниманието от най-важния проблем. А най-важното е, че тези технологии се притежават от частни собственици и са много уязвими към злоупотреби.

А.О. – В книгата ви „Възход и падение на изкуствената държава“ бях поразен от това колко голяма роля е изиграла научната фантастика в живота на тези техномагнати. Може ли да кажете повече защо решихте да разгледате тази тема? И вие самата четете ли много научна фантастика?

Дж.Л. – О, Боже, аз съм от тия хора, които са чели дори новелизациите по „Стар Трек“. Бях обсебена. Винаги съм чела много и винаги съм имала огромен апетит за научна фантастика. През 2021 направих една подкаст поредица за BBC Radio 4 за Илон Мъск и там проследих идеите му, произлизащи от научнофантастични романи. Тогава открих, че бъдещето, както си го представят тези извънредно богати и влиятелни мъже, е отражение на прочетената от тях научна фантастика. И това е доста плашещо. Един държавник непременно трябва да чете и познава историята. Трябва да си прочел всичко за Пелопонеските войни, преди да вземеш решение дали да започнеш война или не, нали? И това е много различно от четенето на Робърт Хайнлайн, преди да се превърнеш в човека, който държи съдбата на народите в ръцете си. Това заслужава специално внимание, защото на всички нас трябва да са ни ясни плановете на тези хора, които приемат научнофантастичните романи като „инструкции за употреба“.

А.О. – От всички страшни оръжия и средства за следене, които сме създали през последните години, имам чувството, че най-коварната заплаха за човечеството идва от роботи, които четат и могат да пишат поезия. Оправдано ли е това чувство

Дж.Л. – По-рано тази година написах статия в „Ню Йоркър“ със заглавие „Robot Lit“. Тя беше за първите роботи поети още през 60-те години на миналия век, историята на поезията от роботи е много интригуваща! Но трябва да кажа, че не, още не сме навлезли в ерата на хуманоидните роботи. Намираме се на границата, на самия Рубикон. Това, което имаме в момента, са езиковите модели. Мисля, че филологическите факултети и литературни програми трябва много сериозно да изучават тези машини, които общуват вербално, чрез език. Изключително интересно е да се види дали пък тези машини не са замислени и произведени от хора, които всъщност целят да унищожат четенето и книгите, издателствата и списанията, същите тези хора, които сложиха край на местните новини, както и на вашите любими местни книжарници. Защото е истинско чудо, че можем да говорим и да водим дълги разговори с машини... Искам да кажа, няма никой друг на тази планета, с когото можем да говорим, освен с другите хора, нали? Не можем да говорим с животните. Можем само да научим горилите на жестомимичен език, но това изобщо не е същото. Да поставим под въпрос общуването с машините би била много вълнуваща интелектуална революция. Но това, което разваля всичко, е, че хората зад тази революция са концентрирани върху експоненциалния растеж на тези технологии и създаването на още и още инструменти, които разрушават цялостните електрически мрежи.

А.О. – През юни тази година в своята първа енциклика папата ни призова да забавим темпото и да се фокусираме върху човешките проблеми. Вие писахте за това в „Ню Йоркър“ – какво е вашето мнение по въпроса?

Дж.Л. – Не мисля, че това изявление беше блестящо, не мисля и че беше красиво написано. Прочетох даже, че част от него е написана от ИИ, и това много ме натъжи. Но все пак си мисля, че беше важно. Мисля, че трябва да има повече гласове, изразяващи решително любопитство за възможностите на тези технологии, съчетано с храбър скептицизъм. Това може да е много трудно да се споделя публично, особено поради ужасяващият и яростен поток от тролове, който залива всеки опит за публичен дискурс по темата в последно време. Има дълбоки морални въпроси, отнасящи се до дехуманизацията и неравенствата в наше време. Да, те попадат в сферата на действие на един духовен лидер и очевидно папата желае да участва активно в обществените дебати по тези важни теми. Така че аз приветствах неговия опит да изпрати послание на предпазливост и загриженост за това какво точно означава да си човек в днешния свят! Свят, в който в момента има повече роботи, онлайн и офлайн, отколкото човеци, и ако сегашните предвиждания за хуманоидните роботи са верни, един ден на земята ще има повече хуманоидни роботи, отколкото хора.

А.О. – ИИ е невероятно полезен по много начини, но не ви ли се струва, че ние, хората, трябва да имаме повече влияние върху това как той се развива и прилага? Нямате ли чувството, че той ни се налага със сила много по-бързо, отколкото сме в състояние да го възприемем?

Дж.Л. – Да, мисля, че това е начинът, по който се чувстват повечето хора. Но миналото лято, докато пишех тази книга, три години след началото на ерата ChatGPT, хората все още бяха очаровани от факта, че могат да попитат тези чатботове за всичко и да получат нещо много близко до разумен отговор. Това лято обаче чувството е много различно. В много части на света огромен брой хора подлагат на съмнение изграждането на центрове за данни, което е най-видимото доказателство какво се опитват да ни наложат със сила. Може и да е правилно да се изграждат толкова много центрове за данни. Но е много притеснително, че решенията за това се вземат под натиска на технологичните магнати, като местните власти често са принуждавани да подписват споразумения за конфиденциалност! Намираме се в една точка на прелом. Хората трябва да си признаят следното – ако не искам център за данни, не трябва да питам Claude какъв вид прахосмукачка да си купя. Те също трябва да си зададат въпроса защо да изтръгваме толкова много ресурс от природата за цели, които изобщо не си заслужават. Наистина ли имаме нужда ИИ да замести нормалното човешко общуване, като например да попитам съседите си каква прахосмукачка използват. Това впрочем се явява онази спойка, която води до силни социални връзки и гражданско общество.

А.О. – Какво се надявате участниците във Франкфуртския панаир да запомнят като послание от вашата реч при откриването?

Дж.Л. – Това, че трансформациите в света на знанието и комуникациите, от които книгоиздаването е огромна част, имат дълга история и винаги са били непредвидими. И въпреки това тези трансформации не са неизбежни! Нищо от това, което се е случило до момента, не е било неизбежно. В поредицата от събития, които предстоят да се случат, хората трябва решително да се намесят и да започнат да играят активна роля.