Авторът на „Anti-Social Media” Шива Вайдхянатан е преподавател в университета във Вирджиния, специалист по изследване на медиите и медийната среда. Книгата описва и коментира влиянието на социалните мрежи и в частност на Facebook върху принципите на мислене на западното общество, върху отношенията в него и върху целия политически конструкт, който наричаме „съвременна демокрация”.
Изследването е актуално, задълбочено и научно издържано, но при това е изключително четивно. Книгата излиза в САЩ в края на май 2018 година и е свободна за България.

По-долу можете да прочетете кратък откъс от интервю на автора за броя на „Publisher’s Weekly” за втория ден на Панаира на книгата в Лондон тази година.
 
Въпрос: Самата печатна книга можем да определим като анти-Facebook феномен. Четенето е самотно занимание, което изисква човек да посвети енергията и времето си на възприемането на един по-дълъг разказ или на участие в задълбочен, действително сериозен дебат. Смятате ли, че в епохата на електронните устройства offline природата на книгите и четенето може наистина да се превърне в аргумент в ръцете на издателите, който да им гарантира по-големи продажби на печатни издания?

Шива Вайдхянатан: Да, точно така смятам. В края на краищата, няма връщане назад, нали? В продължение на пет века книгата е разполагала с почти пълен монопол върху читателското внимание. Този период е окончателно приключил. В същото време днес на света има повече хора от когато и да било преди; освен това процентът на грамотните хора никога не е бил толкова висок в цялата човешка история.
Също така смятам, че издателите са наясно с радикалните промени, които настъпват в днешната информационна екосистема. Хората в издателския бранш притежават несъмнен нюх към назряващите нови идеи, ориентират се отлично в социалните медии и знаят как да ги използват. Като имаме предвид всичко това, смятам, че ни е нужно задълбочено изследване на сериозните трансформации, които е претърпяла мисловната ни вселена в резултат от дейността на компании като Google и Facebook. Смятам също, че издателите осъзнават, че трябва да се борят срещу мъртвата хватка, в която тези компании държат вниманието ни. Надявам издателският бранш наистина да продължи тази борба, а не да се изкуши да развее бялото знаме.