Чудесно е, когато добрите книги получават своето признание, а ние пък получаваме възможност да ги представим без закъснение на българските читатели. С удоволствие ви представяме научнофантастичния роман на англичанката Луси Кисик „Plutoshine“. Издаден миналата година, днес той е включен в краткия списък за наградата „Артър Кларк“ – най-престижната литературна награда за този жанр. Заглавието е отличен избор за любителите на научната фантастика, като комбинира футуристични технологии и своеобразни персонажи, които движат напред увлекателния сюжет. Авторката не губи  от поглед сложните теми за силата на човешкия дух, за правото на човека да влияе върху други светове и за арогантността на онзи, който смята себе си за по-силен от природата и вселенските закони.

Тераформирането – промяната на климата и биосистемите на планетите така, че да приличат повече на земята – вече е нещо нормално за слънчевата система. Най-амбициозният проект на хората е тераформирането на Плутон: на повече от шест милиарда километра от Слънцето, за промяната си той има нужда главно от светлина и топлина. Най-добрите земни учени и специалисти по тераформиране са изпратени там и с помощта на пленени астероиди и слънчеви огледала те започват да въздействат ефективно върху биосферата на планетата.

Никой обаче не е предвижда появата на саботьор. Кой и защо не желае проектът на успее?

Още от началото на мисията вниманието на тераформиста Лушън е привлечено от деветгодишната Ну – момиченце, преживяло тайнствен, но тежък инцидент на Плутон, лишил я от майка и съсипал семейството ѝ. Ну не говори, но постепенно Лушън спечелва доверието й. Ако успее да върне говора й, той ще узнае какво се е случило в онзи фатален ден и ще разкрие някои от тайните на отдалечената планета.

Така и става. С помощта на Лушън тя постепенно открива отново гласа си и започва да споделя онова, което знае. Оказва се обаче, че то не само може да сложи край на тераформирането, но и да преобрази цялостното разбиране на човечеството за вселената и нашето място в нея.

Луси Кисик е учен. Тя  пише „Plutoshine“, докато работи по доктората си върху биосферата на Марс, който предстои да защити в Оксфорд. Работата й днес е свързана с ядрената индустрия, но талантът й в научната фантастика може да я насочи към съвсем различно поприще – това на известна писателка.