„Жената, което не можеше да плаче” („La mujer que no sabía llorar”) е заглавието на най-новата книга на каталунския писател Гаспар Ернандес. Жанрово неговите творби попадат в групата на психологическите романи, а критиката ги определя като „терапевтични, лечебни художествени разкази”.
Всяка книга на Ернандес е компактна – до 200 страници – и има за своя основна тема определено психологическо състояние. „Жената, което не можеше да плаче” разказва за личностното разстройство, известно като алекситимия: вследствие от болезнена травма, страдащите от алекситимия губят възможността да назовават и изразяват емоциите си. Неизразеното остава затворено дълбоко в човека и го измъчва постоянно, а при липса на добронамерена външна помощ, може и да го погуби.
Героят в книгата на Гаспар Ернандес е млад журналист: стеснителен и чувствителен мъж, който обожава работата си в местен вестник. Водещата на рубриката за съвети по сексуални въпроси – елегантна и привлекателна, но студена и привидно безчувствена жена – го избира за свой любовник. Скоро героят разбира, че тя крие дълбоко вътрешно страдание, което я лишава от възможността да плаче и изобщо да дава какъвто и да било израз на емоциите си – негативни и позитивни. С доброта, разбиране и съчувствие младият журналист спечелва доверието й и постепенно я повежда по пътя на вътрешното изцеление.
Гаспар Ернандес е каталунски журналист и писател. Сътрудничи на големи вестникарски издания, водещ е на телевизионни програми.