Writershouse InkWell Darley Anderson Penguin Group Knopfdoubleday Orionbooks Hachette Aitkenalexander Blakefriedmann Fsg Henryholt HayhouseBastei Luebbe Verlag

Четенето е супер сила, но продажбите на печатни книги са замръзнали преди спад

Във Франкфурт за 25-ти път

Не града, а панаира вече чувствам като свидно, близко до сърцето си място. Двайсет и пет пъти вече съм се потапяла в този кошер от хора и книги, които обменят енергията си едни с други, подкрепят се, зареждат със и се... чувстват празнично. През цялото останало време тихо и незабележимо си работим в името на каузата, всеки по своя начин, в своя свят и със своите средства, но за тези пет дни съмишлениците се срещат и... избухват открития, трайни приятелства, радост и щастие, проблясват находки и хрумки и ни осеняват интересни прозрения.

Мисля, че повечето хора, които ще прочетат този материал, ме познават лично и затова имам само една цел – да им бъда полезна и, ако е възможно, поне малко да ги вдъхновя.
Фактът, който споделям в заглавието, не беше широко оповестен на панаира. Напротив, всички decision makers в индустрията, включително Маркус Доле, CEO на Penguin Random House, и Юрген Боос, CEO на самия панаир, постоянно повтаряха, че общият дух е много позитивен и няма по-благодатни и интересни времена за книгоиздаването. Да, но! – когато говореха за „стабилизация” на продажбите на печатни книги, те изкусно скриха, че във водещи в четенето страни на Европа – като цяла Скандинавия, Холандия и Обединеното кралство – за една година има спад в броя продадени книги с над 8%, а в оборотите от продажби – с над 6%. В Англия е отчетен общ ръст от 8%, но той се дължи на ръста в продажбите на всички дигитални продукти. А водещи анализатори на индустрията като Майкъл Баскар и Майк Шатскин не спират да повтарят, че това е „точка на замръзване преди спад”, че виждат у издателите едно самодоволство, вместо усилено търсене на нови и различни източници на растеж и популярност на книгата и четенето. Това търсене не бива да се ограничава само до възможностите на дигиталния прогрес, защото най-обезпокоителната тенденция, която всички честно споделиха, в това число Германия, Холандия и скандинавските страни, е, че младежите между 18 и 30 години четат до 2 пъти по-малко! Те по-скоро еклектично консумират книгите сред другите дигитални продукти.

Дигиталният свят сам, без покана, вече десет години навлиза смело, безцеремонно и все по-навътре в издателската индустрия. Първо беше големият феномен на електронната книга. Няколко години по-късно се оказа, че в нейното поле се продават най-добре mass market жанровете на художествената литература. Дотолкова, че mass market форматът просто изчезна като печатна книга. Любознателният и активен читател или си купува плътна книга, или използва по равно и двата формата! И ако наистина се случи радикална промяна, то тя е в природата на разпостранението. Amazon доставя книгите от врата до врата и още много online книжарници го последваха.
Сега обаче на върха на своята атака за читатели (или по-скоро слушатели) са аудиокнигите. През последните 3-4 години те бележат ръст в търсенето, измерено като обороти от продажби за download или subscription от 50 до 500% в някои държави. Най-големи са ръстовете в САЩ, Обединеното кралство и скандинавските държави. Една от причините за това – освен че става дума за много зрели и активни пазари – е, че Storytel, най-голямата платформа за аудиокниги на база subscription, идва от Швеция и вече работи на 18 езика в 20 държави.
Световните издатели се делят на две – едните виждат в този формат начин книгите да достигнат до по-широк кръг читатели, особено до най-младите в диапазона от 15 до 25 години, които са крайно изкушени от технологиите и особено от визуалните медии. А се оказва, че те най-много слушат книги, защото могат да го правят паралелно с нещо друго – което е супер важно за „millennials”.
Но на друга група издатели изобщо не им харесва да оставят в ръцете на външни фирми този оборот и най-вече безценните дигитални данни за вкусовете и демографията на това четене-слушане. Затова все повече издатели се обединяват или самостоятелно инвестират в собствени платформи за аудио- и електронни книги. Но ключовата фраза тук е „базирани на абонамент”. След невиждания успех на Spotify и най-вече Netflix с гигантсикте платформи за слушане на музика и гледане на филми и сериали срещу месечен абонамент, ето че се случи и истински пробив в слушането на аудиокниги срещу месечен абонамент.

Другият могъщ троянски кон, който се вклини – и то с покана, приет радушно и с аплаузи на франкфуртския панаир – беше Netflix. Директорката на неговия отдел „Покупка на съдържание за филмиране” Кели Люгенбил имаше голямо представяне на програмата на платформата, като подчерта, че Netflix е партньор, а не конкурент, и то много доброжелателен партньор на книгоиздателската индустрия, защото всяка година купува съдържание на стойност 10 милиарда долара. За сравнение, годишният оборот на глобалната издателска група Penguin Random House е 3,5 милиарда долара.
Естествено, тази тенденция е много противоречива. В желанието си да направят книгите и авторите си по-популярни, издателите се радват на тази възможност, но дали младият зрител на сериалите на Netflix няма да се задоволи само с филма? И още един реален риск – това е само мое мнение, не съм го прочела никъде, макар да знам за подобни прецеденти – дали бъдещият „ползвател” на книги няма дотолкова да свикне с модела на месечния абонамент, че да поиска и до книгите, които чете, да има достъп – за предпочитане – с абонамент?

Лично моето силно впечатление от тазгодишния панаир е, че в големите издателски корпорации – Hachette, Harper Collins, Penguin Random House – цари известно объркване. Няма ги самочувствието и сигурността, базирани на безспорно силни и значими книги, които си личаха в миналото. В желанието си за сигурни печалби те инвестират единствено в добре познати жанрове и автори, но не стигат до пробиви, до завладяваща нова категория книги или до идея, поднесена от глобален мислител. И става така, че степента на вдъхновение там пада, а без него е немислимо да наложиш която и да е книга. Тези различни книги идват по-скоро от млади, амбициозни агенти, от университетските издателства, от малки езици и територии или от средни и малки независими издателства. На този панаир те бяха много – агентският център едва побираше желаещите да предложат своя материал и имам чувството, че малките издателства бяха повече от всякога! И най-вълнуваща и истинска беше атмосферата в залите не за англоезичната, а за литературата от Източна Европа, от Русия, от Средиземноморието, Средна Азия и Близкия Изток, от Япония. Може да си кажете, че това е наивен романтизъм, но точно в тези страни книгоиздаването и книгокупуването са в много по-добро здраве и бележат сериозен растеж.

Няма да оставя без отговор и въпроса защо четенето е супер сила. Много ми хареса мнението за това на една финландска издателка от най-големите в страната. Защото в напрегнатото време, в което живеем, пренаситено с информация, много задачи и всевъзможни изкушения, книгата ни помага да намалим темпото и да се фокусираме върху идея или история, които ни привличат. А колкото по-центриран и фокусиран е един човек, толкова по-голям е успехът му във всичко, с което се захване! При това общуването с черно-белия текст обединява и развива едновременно ума и душата. Ето откъде идва супер силата!
Неин носител е добрата стара печатна книга. Умната книга, стойностната книга, вълнуващата, автентична и искрена книга, създаваща светове, хранеща ума и душата и пораждаща светли идеи в съзнанието на читателя си! Не непременно написана с комерсиална цел, но която в крайна сметка завладява много хора.
Нека работим в името на точно тези книги, защото с тях е започнало книгоиздаването от времето на Гутенберг и те винаги ще бъдат смислени и търсени.

Каталина Събева

 

Eksmo Hoddereducation Harvardbusiness Sandra Bruna Agencia Literaria Mileskelly Littlebrown Regal literary Penguin  Arena-verlag Tarynfagernessagency Lorella Hardman & Swainson Literary Agency AVA Agentur